* * *
Тодор си конче стегаше,
Тодорка люлка задева,
сава им диван стоеше,
десен му стръмен държеше.
Че са ми ноще тръгнале,
вървеле, що са вървеле,
отвъд се Чирен съмнало,
пладне у Враца стигнале.
Войници пладне правиле.
- Войници, баби, войници,
тук ли е, баби, мой Тодор?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012