* * *
Разболял ми се млад Георги,
млад Георги, младо войниче,
в Шумена града голема,
в шуменската болница.
Лежал е Георги, болял е,
от никъде писмо той нема,
ни от майка ни от баща.
Георгьови верни другари,
те са на Георги думаха:
- Я вземи писмо напиши,
до твоята стара майчица,
да дойде да те погледа,
че стават случки всекакви.
Георги си писмо написва,
в писмото пише, говори:
"По-скоро, майко, да дойдеш,
че аз се, майко, сгодих
за една мома шумянка,
на лице бяла румена,
на снага тънка висока,
на име Манлихерова."
Майка му писмо получи,
получи го прочете;
дребни дарове събрала,
за млада булка да дари,
и си на път тръгнала,
за Шумена града голяма.
Вървяла що е вървяла,
край Шумен града стигнала,
край Шумен в лозята седнала,
седнала да си почине -
насреща й иде музика,
музика още войници
баба сама си думаше:
"Дали не е сватба Георгьова,
по-скоро трябва да вървя,
младите да си опростя,
дордето не са венчани!"
Не беше сватба с булка,
войници смъртник носеха,
баба войници думаше:
- Я ми умрял сложете,
да викна да го оплача,
че аз имам убит,
в тая пуста Чаталджа.
Като й умряло сложили,
баба сина си познала,
сина си Георги рождени,
и викни, баба заплака:
- Георге ле, рожбо, мамина,
тате ти, майка убеха,
на таз пуста Чаталджа,
а ти сега ме калесваш
на твойта сватба да дойда.
Аз зная, майка, аз зная,
че сега, майка, война е,
не можеш да се оженииш,
не можеш да се задомиш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.