* * *
Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян младо войниче
в Шуменски казарми.
Стояновите другари
те на Стоян думаха:
- Стояне младо войниче,
напиши писмо, Стояне,
на твоята мила майчица
да дойде тебе да види.
Че взема, Стоян, че взема
бяла ми, бяла хартия
и на хартия написа:
"Да додиш, мамо, да додиш,
да додиш мене да видиш,
че съм се, мамо, посгодил
за една млада шуменка
на снага тънка висока,
на лице бяла червена,
на име Манлихерова."
Стояновата майчица,
като получи туй писмо,
купи ми дари всякакви
за булка и сватята,
за сватята и сватове.
Че си в Шумен отиде,
в Шуменските казарми.
Като казарми наближи,
насреща и свири музика,
войници мъртвец носеха.
Стояновата майчица
тя на войници думаше:
- Я си мъртвеца сложете,
да си мъртвеца позная.
Кат си мъртвеца сложили,
тя си Стояна познала
познала и заплакала:
- Стояне, сине Стояне,
туй ли ти е, сине, булчето,
туй ли ти са, сине, сватове?
И тя ги всички дарила
с черни си кърпи за глава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010