* * *
Разболял се млад Георги
в Шумен града голяма.
Нямало нийде никого
кой откъде да го види.
Георги писмо си написа
на неговата стара майчица:
"Мож как мож, мамо, да дойдеш,
че аз се, мамо, ожених
за една мома шуменка."
Майката писмо получи,
дребни дарове събрала
и си за Шумен тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
до Шумен града стигнала.
Като в град влезнала,
насреща й войници идеха
и си смъртник носеха.
Баба войници продума:
- Я, спрете да го видя,
че и аз имам войниче.
Като войници запрели -
що да си види горката,
това бил нейният Георги.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010