* * *
Де се е чуло и видяло
владика да се, мари, потурчи!
Да би за нещо някакво,
а то за нищо и никакво -
за едно бяло кадънче.
Кадънче от баня излиза,
дребна го й роса побила,
по лице, по алено.
Отде го видя владика,
владика бръкна в джебове,
че извади бяло опанче,
кадънче по лице обърса.
Откъде го турци видели,
че му брадата обръснали
и му косата остригали.
Дет' му космите падали -
вощени свещи никнели...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.