* * *
Владика беда победи,
че е залюбил владика
емирска черка, кадъна,
та си владика потурчиха.
Руси му коси бричеха,
дяконе коси береха,
в силен ги огън фърляха,
коси низ огън думаха:
(...)
Та го в джамия водеха
със сите турци големци,
сите се турци кланяха,
и владика се кланяше,
бугарски Бога молеше:
- Сътвори, Боже, чудеса,
да си излезнем от тука,
да си отидем у Влашка,
да си сътворим чудеса -
на всяко село по църква,
а у градове манастир!
Сътворил Господ чудеса -
силен е ветер подухнал,
та е джамия съборил,
та е турците изтепал;
владиката е излезнал
и дяконе го чекале
надворка пред джамията,
па го дяконе вземале,
та го надалек отвели -
та е направил по църква
у Влашка на всяко село,
а у градове манастир.
Голяма слава станало!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.