* * *
Кадънче от баня излиза,
кадънче, бяло ханьмче.
Дребен си дъждец заръмя,
ситна го роса побила.
Среща му иде владика,
владика дума кадънче:
- Кадънче, бяло ханъмче,
дай байно да те целуне,
в челото между веждите,
от двете страни алени,
алени, гюл-бембеени.
Викна кадънче да плаче:
- Клета му й душа проклета,
който българин залюби,
българин още болярин,
каквото ази владика.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.