* * *
Де се е чуло, видяло,
владика да се потърчи,
за едно турско момиче,
за едно бяло кадънче,
за бяло лице правено,
за тънки вежди дръпнати!
Че си владика водеха,
през гора я прекараха;
дето владика минеше,
сухото дърво лист пусна.
я зеленото изсъхна.
Съблече дрехи черковни,
облече дрехи зелени.
Като му брада стрижеха,
дето му коса падаше
злати телове ставаха,
дето сълдзи му падаха,
ситен мартаргарит ставаше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010