* * *

Мома и винари/кираджии. (2. Мома изтървала платно/бухалка)


Дахинка платно белила
на тихи, на бял Дунава,
на мрямур камък стъпала,
златна бухалка бухаше.
Буен ми вятър повяло,
дребен ми дъжд заваляло,
мътян Дунава протечи,
мътян Дунава и калян,
мома Дахинка повлечи.
Дахинка плава и вика,
Иван покрая ходеше,
той на Дахинка думаше:
- Плавай ми, плавай, Дахинке,
дано накрая изплаваш!
Дахинка дума Иванчо:
- Иване, любе Иване
ни мога, любе, да плавам,
кусата ми са закъчи
на ракидови корени,
на овчерьови ремъни.
Подай, Иване, ножчиту
да си коряни изсека,
дано накрая изплавам,
накрая мътен Дунава.

 

Козичино, Поморийско; седенкарска (СбНУ 63, № 673); Дахинка - другаде Дафинка; текстът много близък с този от Дюлино, Варненско, вж.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.