* * *

Мома и винари/кираджии. (1. Биляна платно белеше)

Лиляна платно белеше
на тихи бели Дунава.
Отдолу идат винаре,
винаре белограждане,
а Лиляна им думаше:
- Ох, ей ви вазе, винаре,
винаре белограждане,
леко карайте кервана,
платното да не ми сгазите -
платното ми е ленено,
ленено и копринено;
ленено платно даровно,
за свекър и за свекърва,
за девер и за етърва!
Винаре думат Лиляни:
- Че защо ти е платното,
каква ще сватба ще правиш,
коги любе ти загина!
А Лиляна им думаше:
- Пусто остало платното,
кога ми любе загина!...

 

Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 456 - "Либето й загинало"); Лиляна - в оригинала Люляна; объркан край.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.