* * *
Иванчо дума Марийке:
- Марийке, любе Марийке,
Марийке, второ венчило, (2)
станало й девет години
от както сме се вземали,
не съм те, любе, попитал -
коя е бучка най-сладка,
най-сладка и не присяда?
- Иванчо, любе Иванчо,
като ме питаш да кажа,
но и ти ще се вярно закълнеш!
Ако ме, Иванчо, удариш -
да ти ръката изсъхне;
ако се, Иванчо, обадиш -
да ти устата онемей!...
Иванчо се й вярно закърнал.
Марийка, булка хубава,
тя на Иванча отговаря:
- Иванчо, второ венчило,
първата й бучка най-сладка,
нърво венчило й по-мило!
Иванчо го жалбя дожаля,
дожаля Иванчо, догневя,
посегна да я удари
и му ръката изсъхна;
започна да й говори
и му устата онемя...
И тъй си Иванчо остана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010