* * *
Сандул Еленке думаше:
- Нещичко ще те попитам,
правичко да ми отговориш,
като си трима водила -
кое й венчило най-мило?
Първото или второто,
или с мене третото?
- Сандуле, друже Сандуле,
нали ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя -
първият беше клет сиромах,
селски говеде пасеше,
просени питки месехме,
ала ги сладко ядяхме.
Втория беше болярин -
болярин селски чорбаджия,
чорбаджия селски изедник.
Хамбари пълни с жито,
бъчви с вино червено,
кимели жълти жълтици.
До тридесет кумци венчахме
и седем деца кръстихме,
ала се сладко не яде,
не яде сладко, не пие.
Сега е реда на тебе,
на тебе, друже, да кажа,
хатър да не ти остане,
че и ти си, друже, като него...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.