* * *
Демир Стоянка думаше:
- Любе Стояно, Стоянке,
стана ми девет години,
откак сме се с тебе събрали,
не съм те, любе, попитал,
че ти си на три венчила,
с кого, как си преживяла?
- Любе Демире, Демире,
както ме питаш да ти кажа -
първия беше сиромах,
с торбата брашно носеше,
люта чорбица правехме,
ала я сладко ядохме;
втория беше богаташ,
хамбари пълни с жито,
бъчвите пълни с вино,
ала го сладко не ядохме.
Пък ти си, любе третия,
третия, най-проклетия.
Демир се ядно наяди
и още жално нажали,
извади ножче сребърно,
и й главата отряза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010