* * *
Демир Стоянки думаше:
- Стоянке, либе Стоянке,
девет годин ка' стана,
ка' сме се, либе, вземали
не съм те, либе, попитал -
кое венчило най-добро,
най-добро, най-хубаво?
Стоянка Демир думаше:
- Страх ме е, либе, да кажа,
да не ми глава отрежеш...
Демир Стоянки думаше:
- Аз ти се люто заклевам,
ако ти глава отрежа
ръцете да ми изсъхнат!
Почва Стоянка, разправя,
кое венчило най-добро
най-добро, най-хубаво:
- Бог да ми прости първото,
че он бе, либе, сиромах
сиромах селски говедар
проста чорбица варехме,
ала я сладко едехме.
Бог да убий второто
че он бе, либе, богаташ
богаташ, либе, изедник.
С тебе, либе, третото
и ти си, либе, богаташ,
бъчви ти пълни с вино,
хамбари пълни с жито,
но не ги сладко ядяхме,
ядяхме, още пиехме.
Люто се Демир разсърди,
че си клетва забрави
и й главата отряза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.