* * *
Боян Боянке думаше:
- Боянке, либе Боянке,
три пъти си се женила,
ти ще ми любе разправиш,
кое й венчило най-мило,
най-мило, либе, най-добро,
аз съм ти, либе, третия?
- Бояне, либе Бояне,
не смея, либе, да кажа,
че ще ми глава отрежеш...
- Ако те, либе, похвана,
ръката да ми изсъхне!
- Първият беше селски говедар,
по кило брашно носеше,
ала го сладко ядяхме;
вторият беше изедник,
изедник, селски чорбаджия,
а ти си, либе, третият,
ама се с тебе хляб не яде,
на сватба като идеме,
питата от кал месена,
с уста ми викаш, счупи я,
с очи ми викаш, не пипай,
че ще се от хората засрамиш.
Пресегнал да й главата отреже,
че му ръката изсъхнала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.