* * *
Демир Стоенки думаше:
- Стоенке, либе Стоенке,
откакто сме се събрали,
не съм те, либе, попитал,
два пъти си се женила,
със мене, либе, третия,
не съм те, либе, попитал
кое венчило най-добро,
първото, или второто,
или със мене третото?
Стоянка дума Демиру:
- Демиро, либе Демиро,
не смея, либе, да кажа,
ако би ази да кажа,
главата ще ми отрежеш.
Демир Стоенки продума:
- Либе Стоенке, Стоенке,
аз ти се клетва заклевам,
ако ти глава отрежа,
ръцете ми да изсъхнат.
Тогаз Стоянка продума:
- Бог да го прости първия,
той беше голям сиромах,
проста си чорба варяхме,
ама я сладко ядяхме...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.