* * *
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, трето венчило,
три пъти кът си женена,
кое й венчило най-добро?
Станка на Иван думаше:
- Либе Иване, Иване,
като ме питаш ще кажа.
Първия беше сиромах -
селски говеда пасеше
със торба брашно сбирахме
и пак го сладко ядяхме.
Втория беше болярин,
болярин, селски изедник.
И ти си, либе, третия,
третия, най-проклетия.
Кога на сватба отидохме -
от една страна мъжете,
от друга страна жените,
всички си пита чупиха,
и аз си пита разчупих.
А ти, либе Иване,
с уста ми викаш "Счупи я!",
с очи ми викаш "Остави я!"...
Тогаз се Иван ядоса,
извади ножчи купешко
и си я в сърце прободе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.