* * *
- Любе Тодорко, Тодорко,
като си на три венчила,
кое е любе най-вярно,
най-вярно и най-сговорно?
Пък Тодорка му думаше;
- Любе Димитре, Димитре,
първото, любе, венчило,
той беше селски говедар,
по ока брашно сбираше,
ръжено, очуменено,
та си жената хранеше,
жената, още децата,
ма га отвънка влягнеше,
мед ми в устата носеше.
Второто, любе, венчило,
и той бе като и тебе,
болярин, тежък зилярин,
с шиник алтъни мереше,
със кило кара грошове,
ма га отвънка влягнеше
пелинь ми в уста носеше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.