* * *
Демир на Янка думаше:
- Янке ле, любе Янке ле,
нещо ще те питам,
правичко ще ми кажеш.
Три пъти са се женила,
женила и венчевала.
Кое е венчило най-добро,
най-добро, най-хубаво?
- Демире, любе Демире,
ако ти кажа правото,
главата ще ми отрежеш.
- Ако ти нещичко кажа -
ръцете да ми изсъхнат
ръцете - до раменете,
краката - до коленете.
Седнали да вечерят .
- Демире, любе Демире,
три пъти съм се женила,
макар да си богат,
с теб не мога да живея.
Първото й венчило най-хубаво,
най-хубаво, най-добро.
На ока вино пиехме,
на кило хляба ядяхме,
и пак си добре живеехме,
с втория - донякъде.
А с тебе, любе, не мога -
много си касканджия,
много си гуляйжия...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010