* * *
- Мари, Милице троянко,
мари, Милице загорко,
девет години се любихме
и дванадесет се водихме,
на гости не сме ходили,
на гости и на повратки.
Я стани рано зарана,
та отсей брашно захрено,
замеси тесто кисело,
направи вити погачи,
че ние на гости ще идем,
на гости и на повратки.
Откачи китка ключове,
отключи тежки сандъци
и вземи тежко имане
и се хубаво нагласи,
че ние на гости ще идем,
на гости и на повратки.
(...)
С уста ми викаш "Вземи го!",
с очи ми викаш "Недей го!"...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.