* * *
Моето ми мило 'са нощ ми седело,
свещи ми горило и бисер сукало,
бисер ми низало коню на гривата:
- Немой, коню, немой, не нишай гла'ата!
Не ми те променвам, коню, да те прода'ам,
стройник ке те пущам во Легена града,
во Легена града у попа Наума,
ти да ми я свършиш най-малата мома;
ак' ти я давает по-старата мома,
бърго да се вратиш, ти да се не върштиш;
ак' ти я давает по-малата мома,
ти да ми я свършиш, да се позаба'иш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.