* * *
Пил бех вино, пил бех медно вино,
ала ми е конче аджамия,
аджамия конче, ненаука.
Я го карам низ равни друми,
а то бега на снощния конак,
че там има две моми хубави.
Първата бе хубава и не бе,
а втората бе жива изгора,
та изгори на кончето гривата,
а на мене клетото сърце.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.