* * *

Юнак замръкнал на Бакаджик без вода

Закъснях, мамо, замръкнах
с моето булче галено
на връх на Стара планина.
Полегнах, мамо, позаспах,
чувам, че кончето цвили,
сепнах се, мамо, събудих се.
Конче ми жално цвилеше,
цвилеше и говореше:
"Байно ле, бате Стояне,
вода си съм ожадняло,
Дунава е далече,
а Варвара е кървава!"
Чудех се, мамо, маях се
и най-после намислих -
булчето си да заколя,
кончето си да напоя
с нейната бистра кръвчица.
Напоих си, мамо, кончето
и си тръгнах за село.
Хората ме питаха:
"Де ти е, Стояне, булчето?"
а я им, мамо, говоря:
"С булката съм се развел,
на турцете съм я дал."

 

Велико Търново (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана; Варвара - вер. Вардара.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010