* * *
Изяздило лудо-младо
край Солуна по герено.
Излезнаха солунчане,
излезнаха, сговаряха,
как да хванат лудо-младо.
Премениха гръчка мома,
гръчка мома, гръчко руфо,
дадоха й до две стомни,
до две стомни, две шарени,
та отиде у герено,
у герено на чешмата
да налее студна вода...
Ка я виде лудо-младо,
бутна коня край чешмата,
край чешмата, край момата.
Проговори лудо-младо:
- Фала тебе, малка моме,
я ми подай студна вода,
че е коня аджамия -
не ще стои да отседна,
не ще стои да възседна!
Излъга се малка мома,
излъга се, измами се,
подаде му студна вода.
Не посегна лудо-младо
да прифане студна вода,
най я фана за ръцете,
та я фърли коню себе...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2010