* * *
Стоян на Станка думаше:
- Омръзна ми, Станке, да гледам
децата голи и боси да ходят,
гладни, горките, да лягат.
Ще взема, Станке, да избягам,
младо хайдутче да стана!
Стоян в гората отиде,
остави Станка самичка,
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
по залчец хлебец носила,
децата да си отхрани,
отхрани, още отгледа.
Много й на Станка омръзна,
и се в реката удави.
Цело се село превърви
удавник да си познае;
никой си удавник не позна,
а най-после Станкини,
Станкини дребни дечица,
те си майка си познали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.