* * *
Стоян на Станка думаше:
- Либе Станке, либе ле,
на мене ми, лебе, омръзна,
омръзна, либе, дотегна
гладни деца да ходят.
Ази съм, либе, намислил
да ида да се удава
или далече забегна,
далече в Мала Азия.
Както си Стоян каза,
тъй си го Стоян направи,
че си далеч забегна.
Остави Станка вдовица,
вдовица с дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Гледа си Станка, чува ги
цели ми три години.
Най-после Станка решила
да иде да се удави.
Рибари риба ловили,
че си удавник хванали.
Никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица -
те си удавник познаха.
Край него те са ходили,
ходили та са плакали,
дребни си сълзи ронили.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.