* * *
Остана Станка вдовица
със седем дребни дечица.
От къща на къща ходеше
по парче хлебец просеше,
та си децата хранеше.
На Станка много дотегна
тя си децата събира
най-мънинкото накърмя,
че го в люлка остави,
че си край село отиде.
Край село река течеше
Станка се в река хвърлила.
Сутринта рано в неделя,
рибари риби ловяха,
удавник са извадили.
Вървяло мало и голямо
удавник да си познае.
Никой удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
тия са Станка познаха,
тия край Станка седяха
и дребни сълзи ронеха
и си на Станка думаха:
- Майко ле, мила майчице,
защо ни, майко, остави,
сами сираци да ходим.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.