* * *
Стоян на Станка думаше:
- Мене ми пари дадоха,
додея та ми, дотегна,
от този пусти сиромашлък
ази съм, мъри, намислил
далече да си забегна
из тази земя незнайна.
Станка Стоени думаше:
- Стоене, либе Стоене,
къде, Стоене, ще идеш,
как ще ме мене оставиш
с седем малки дечица
най-малкото на шест месеца
то ми ръцете свързало;
не мога нийде да ида
пет гроша пари да изкарам.
Ходила й Станка, просила,
за деца хлебец носеше...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010