* * *
Стоян на Стана думаше:
- Много ми, Станке, дотегна
да си гледам децата,
градни и боси да ходят.
Ази съм, Станке, намислил
да взема, далеч да забягна,
далече в Мала Азия,
но тебе те тука оставям.
Останала Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Ходила Станка, просила,
от къща на къща ходила,
по парче хлебец носела
да си децата изхрани,
но гърло се с малко не храни.
На Станка й много дотегнало
да си гледа децата
гладни и боси да ходят.
Най-после Станка намислила,
намислила да се удави.
Сутринта рано станала,
най-малкото от люлка взела,
взела и го накърмила,
след туй го в люлка сложила
и навън излезнала.
Край село река минавала,
Станка се в реката хвърлила.
Рибари риба ловили
и са удавник хванали,
и на брега изнесли.
Цяло се село събрало,
удавник да си познае,
но никой удавник не познал.
Станкините деца,
те са удавник познали,
че е тяхната мила майчица
и викнали, та заплакали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.