* * *
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот,
все ходя, Станке, работя,
от нищо кярове нямам,
ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна.
Докато Стоян издума
той си далеко забягна
далеко в Мала Азия.
Остави Станка нещастна
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлката.
Чуди се Станка, мая се,
как да си деца изхрани
ходила й Станка, просила,
гърло се с малко не лъже...
Най-после й дотегнало
и се в реката хвърлила,
хвърлила и удавила.
Рибари риба ловили
и се удавник хванали;
цяло се село извървя
удавник да си позна,
Станкини дребни дечица
те са майка си познали
викнали и заплакали:
- Майко ле, мила майчице,
защо ни нази остави?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.