* * *
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало ми й тоз живот -
все ходя, Станке, работя,
не мога, нищо да изкарам,
децата да си отгледам;
ази съм, Станке, намислил,
да взема да са удавя,
или далече забягна,
далече в друга държава,
далече в Мала Азия -
да'н гледам, Станке, децата,
как ходят голи и боси,
как лягат гладни и жадни...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.