* * *
Стоян на Станка думаше:
- Любе ле Станке,Станке ле,
помръзнало ме,Станке ле,
чуждата люука работа.
Ни мога,Станке да изкарам
дицата да си прерана.
Ази съм,Станке наумил
да ида в Мала Азия.
Че стана Стоян йотиде.
Устави Станка самичка.
Чуди се Станка майи са
как да си дицата израни.
И ней на вече омръзна
люуката чужда работа.
Станала е рано в неделя,
че си децата приспала.
Край село река минава.
Чи стана Станка йотиде
чи са във река юдави.
Рибари риба ловяа.
Рибар удавник извади
удавник не си познават.
Цяло е село излязло
удавник не си познават.
Станкините дичица
те са си майка познали
и са жално плакали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010