Татунчо войвода - орач. Съст. Тодор Моллов

* * *

Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Я се остави, Стоене,
от този пусти хайдутлук,
хайдутлук, сине, бунтулук,
че вече ми се додяло
кървави саби да трия,
юнашки глави да крия!
Я продай пушка бойлийка
и тънка сабя френгия,
че купи рало писано,
забразди ниви бащини,
девет години келеми!
Стоян майка си послуша;
че стана Стоян, отиде
на голям пазар, панаир,
продаде пушка бойлия
и тънка сабя френгия,
купи си рало писано,
че си на нива отиде,
забразди ниви бащини.
Веднъж се Стоян обърна,
като си Стоян повтори,
насреща иде потеря,
тя си Стоян търсеше.
Минала и заминала,
никой си Стоян не позна.
Най-подир върви татарче,
то си Стояна познало
и на потеря думаше:
- Потеря, черна мърхота,
ето го Стоян де оре.
Стоян се люто разсърди,
извади тежка копраля,
веднъж си Стоян засука,
като си Стоян повтори,
само татарче остана.
Живо го на мях дереше
и на татарче думаше:
- Татарче, черно омразно,
да знаеш кога си ме издало!

Секулово, Дуловско (Илиев-Друмева, ДБД, № 482 - "Стоян се отказал от хайдутлук"). В бележка към песента съставителите посочват варианти и от селата Каменци, Грънчарово (2 вар.) и Калипетрово (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010