* * *
Прочуло се й село Браилчану,
кой там иде, драга мале мо, все се млад оженва.
кой там иде, все се млад оженва,
и аз ще ида, драга мале мо, и аз да се оженя,
и аз ще ида, и аз да се оженя!
Стана юнак, стана, че отиде,
браилчанки хоро играеха.
всеки момък при мома играе.
Само една самичка играе,
аз я мислех - мома браилчанка.
че са хванах при нея да играя.
Тя не била мома браилчанка,
най е била войводово любе.
Че й вземах сминовата китка,
сминовата китка, златния й пръстен.
Де ме съзря старата войвода,
че ме грабна, в темница ме хвърли;
хвърлих китка, темница измазах,
хвърлих пръстен, темница отворих!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010