* * *
Стоян по двори ходеше,
бистри си сълзи ронеше;
мама Стоени думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
защо по двори ходиш и плачеш,
да не ти й стадо чамаво,
или ти псета бяс хвана?
Стоян на мама думаше:
- Майно ле, стара майчице,
нито ми стадо чамаво,
нито ми псета бяс хвана;
снощи навън излязох -
край мойте вити кошари,
три булки, мамо, заклани -
с бели венци на чела,
с червени була на глава.
Докат си Стоян издума,
двори се с турци напълни,
че си Стояна хванали,
бели му ръце вързали,
и го в зандани хвърлили.
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)