* * *

Син в тъмница

Стоян майка си думаше:
- Аз снощи, мале, замръкнах
на стария полугар,
замръкнах, стадо привъртях.
Тамън се стадо укроти
и аз си, мале, полегнах,
полегнах и съм задрямал.
На и се кучетата залаяха.
Аз станах, мамо, отидох,
отидох, мамо, да видя
кого ми лаят кучета.
Тамо, мале, намерих
една ми мома заклана,
заклана, необрана,
нанизите й стояха.
И аз постоях, та се почудих
какво ли, мале, да правя.
На и турците дойдоха,
дойдоха, мене хванаха,
хванаха и ме вързаха,
и ме беда бедиха,
бедиха и окриваха,
че аз съм заклал момата.
Та ми овцете вземаха,
мене в тъмница хвърлиха,
хвърлиха, не подириха
цели ми девет години.

 

Шумата, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ); недовършена - липсва епизодът с молбата към майката да доведе неговия чуден овен пред вратите на тъмницата.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010