* * *
Стоян го беда бедили, Доне,
бедили и окривили,
назад му ръце извили, Доне,
и го в тъмница фърлили,
тъмница нова правена,
правена, недоправена,
пенджери не са турени,
вратите неприкачени.
Стоян отвътре викаше:
- Нямам ли нийде никого,
ни баща, ни побащима,
я майка, я помайчима,
девет планини да мине,
югича да ми доведе,
югича с девет звънеца,
кавала да ми донесе,
кавала със калъфите!
Де го й зачула майка му,
боса й планина минала,
че му кавали занесе
и му югича закара.
Стоян отвътре свиреше,
югича отвън играе;
турци се чудят и маят:
- Ако бе Стоян хайдутин,
не би югича изучил -
когато Стоян засвири,
югича да му играе!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010