* * *
Стоян беда бедили,
бедили, та ковладили,
че взел на мома китката,
на мома, на годеница,
баш чорбаджийска дъщеря.
На два го друма вардели
на третия го хванали,
хванали и уловили го;
че му ръцете вързали*
и го през село караха,
през село край дюкяните.
На буклук седят три моми,
три моми, като три стени,
те на Стояна думаха:
- Давай, Стояне, що даваш,
ала си глава не давай.
* В друг вариант от същото селище песента завършва на това място с още един стих - "и го в тъмница хвърлили"; недовършена - липсва пребиваването на героя в тъмницата и поръките към майката да доведе животни помощници (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.