* * *
Прочуло са село Браиловка,
кой там пойде, драго мале мо, той са млад оженва
и аз станах, станах, че отидох.
Браиловки хоро играеха,
до сяка мома и момък играй,
и аз станах при нея се хванах,
то не било мома браиловка,
най е било проклета вдовица,
проклета вдовица, войводово либе.
Де ме видя войвода, ме хвана,
че ме хвърли във тъмна тъмница,
тъмницата нова правена,
правена бе и недоправена,
мазана бе и недомазана,
метена бе и недометена,
хвърлих свирка тъмница доправих,
хвърлих пръстен, тъмница домазах,
хвърлих китка, тъмница дометох.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010