* * *
Млад Стоян дойде от егрек,
стара го макя питаше:
- Сину Стояне, Стояне,
защо си толку уилен,
уилен, сину, угрижен -
дали ти стадо болнаво,
ели ти пцета бес хвана,
ели ти ведра джамове?
Стоян на макя говоре;
- Мале ле, стара мале ле,
нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
нито ми стадо болнаво,
нито ми пцета бес хвана,
нито ми ведра джамове.
Нощеска, мале, нощеска,
нощеска у сгреде нощи
сиви ми пцета лавнаха
на нашто мало вратниче,
зад наште полу егреци
и язе, мале, излезнах -
до три ми моми заклани
и трите беа годени,
със златни гримньи на ръце,
със бисер гердан на гуша.
И я се, мале, наведох
гердана да им откача.
Кога си, мале, погледнах,
алени кърви капеа,
дека ка кърви капале,
алена божур никнала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010