* * *
Стояна беда бедили,
бедили и юкривили,
та го в тъмница запрели.
Седел е мало и много,
седел е девет години.
Заръча Стоян, поръча
по хора, по пазаркати:
- Де да е мама, дад дойде,
кавала да ми донесе,
югича да ми доведе.
Ка го зачула майка му,
тя му е зела кавале
и му повела югича,
па на тъмница отишла,
Стояну дала кавале.
Стоян в тъмница засвири,
югича отвън заигра
накъм българите надясно,
накъм турците наляво.
Турците турски гълчале,
а българите - български:
- Да е хайдутин млад Стоян,
югича не би изучил
на кавале да си играе!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.