* * *
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
да знаеш, хем да вяруваш,
какво съм чудо днес гледал
на връх на Стара планина -
четири моми заклани,
заклани, незаклани,
в нашта кошара фърлени,
с ален ямурлук завити.
Не смея, мамо, да ида,
стадото да си отворя,
стадото - овни матори,
и още дзвизки ялови.
Слънце са изви на пладня.
Недовършена - липсва пребиваването на героя в тъмницата и поръките към майката да доведе животни помощници; финалната реплика остава неясна (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)