* * *
Излязла й звезда Ралица
на Росянския камен мост,
не било звезда Ралица,
най било мома девица,
тя са Богу моляше:
- Божне ле, чуй ме, Господе,
Божне ле, ща ти се моля,
Божне ле, я престори ма
на каква-годе гадинка,
я птичка, я лещевичка,
я сива-бяла гълъба;
да фръкна, да си подфръкна,
да ида, Боже, да кацна
на царограшка тъмница.
Аз имам братец в тъмница,
станало й девет години,
как лежи в темна тъмница,
не го знам жув ли й, умрял ли й.
Де седя Господ, де слуша,
че си я Господ престори
една ми сива гълъба;
че фръкна, че си подфръкна,
че си гълъба кацнала
на царограшка тъмница,
хем гучи, хем сълзи рони,
че си тъмница прокапа.
Стоян са отвътре провикна:
- Кольо льо, темничерьо льо,
отвори, Кольо, тъмница,
да видя, Кольо, да видя,
дали й петрови дъждове
или й колашки снегове.
Станало й девет години,
как лежа в темна тъмница,
тъмница не прокапала,
сега тъмница прокапа.
Кольо тъмница отвори,
Стоян си навън излезе,
погледа долу и горе -
нито й петрови дъждове,
нито й колашки снегове.
Фръкна гълъба, подфръкна,
че си гълъба кацнала
на Стоян на дясно рамо.
Стоян гълъба улови,
Рада са среща му изправи.
Двама са жуви фанали,
двама са мъртви пуснали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.