* * *
Остана Иринка сираче,
без майка и без баща,
сал с едно братче Иванчо.
Баща й беше заборчлял
на турците за данъци,
за данъци на нивята си.
Турци Иванчо хванаха,
назад му ръце вързаха,
та го в затвор хвърлиха,
във Русенските зандани.
Иринка Богу молеше:
- Боже ле, вишни високи,
стори ми, Боже, престори
на сиво-пъстро гълъбче,
Иванчо да си извадя!
И се Господ смилил,
че си Иринка престори
на сиво-пъстро гълъбче,
че хвръкна Иринка, прехвръкна
на Русенските зандани.
Стоян Иринка и плака
три дни и три нощи
и си зандана прокапа.
Тогаз се врата отвори
Иринка при брата пусна
двама се живи хванаха
и си са мъртви пуснаха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.