* * *
Станало й девет години,
както се й Стоян загубил,
загубил Стоян, забегнал.
Комшии са го забравили,
комшии, още роднини,
мама му не го забравя.
Станала рано в събота,
лицето си е умила,
умила и очистила,
запали злато кандило,
че се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, направи,
на каква-годе гадина,
на една сива гълъбка,
високо да си подфръкна,
високо да си походя,
Стояна да си намеря.
Тъй я и Господ престори
на една сива гълъба,
и тя високо подфръкна,
и тя далеко отишла.
Над царски тъмни тъмници,
кацнала й загугувала:
- Стояне, синко Стояне,
тук ли си, синко Стояне?
Стоян мама си зачува
и се на ключар молеше:
- Отвори, ключар, вратата,
туй не е сива гълъба,
най е моята майчица.
Ключар му врати отвори,
Стоян с мама си се събра.
Живи са се те хванали,
мъртви са се те пуснали!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.