* * *
Изтекла звезда денница;
не бяла звезда денница,
ам било мома Маргита,
на стръмен камен стъпала,
бели си крака миеше (2)
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, направи
на каква годе гадинка,
на сива бяла гълъба,
високо да си подхвръкна,
широко да си погледна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010