* * *
Имала е, мама, имала е
дор два ми сина близнака.
Първият го викат Адамчо,
втория го викат Аланчу.
Адамча беда бедили,
бедили и го кривили
и го в тъмница вкарали.
То да е за нещо някакво,
за бащините му борчове.
Лежал Аврамчо, лежал ми,
лежал ми малко, не много-
цели ми девет години.
На десетата година
Аврамчо се ясно провикна:
- Продавай, мамо, залагай
моето тежко имане -
биволи с биволарю.
Само ми мамо, остави
моето конче хранено,
моето булче хубаво.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.