* * *
Бре, де се й чуло и видяло,
син баща вързан да кара,
да кара, да го продава.
Минали гора зелена,
настало поле широко,
сред поле, дърво високо,
под дърво, бистро кладенче.
Баща на Стоян думаше:
- Сине ле, сине Стояне,
я ми ръцете отвържи,
студена вода да пия,
повече, синко, да тежа,
повече пари да вземеш,
да си децата отхраниш.
Да растат, синко, порастат,
и тебе вързан да карат,
да карат, да те продават...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010