* * *
Де се е чуло й видело
син баща вързан да води,
да води да го продава
като Николчо татка си!
Вървили, що са вървили,
минали гора зелена,
стигнали поле широко.
Срекь поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Николчов татко думаше,
Николчув татко Николчум:
- Сино Николчо, Николчо,
ела ми ръки отпусни,
да мога да се наведа
студена вода да пия,
повече, синко, да тежа,
повече пари да вземеш,
децата да си изучиш,
както я тебе изучих,
та й тебе вързан да карат,
да карат да те продават!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010