* * *

Син съди/продава баща си

Де се й чуло и видяло,
син баща да си пороби,
като Никола баща си.
Йопък му й ръце той свързал,
че го й пред конче подкарал.
Конче му пети застъпя,
черни ги кърви обляло.
Вървели, що са вървели,
стигнали в гора зелена,
сред гора поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Николум баща думаше:
- Никола, синко Никола,
я ми ръцете поотпусни,
да си очите умия,
да се на Бога помоля,
да не ме на съд предадеш.
Не му ръцете подпусна,
най му ги още постегна.
Николум баща думаше:
- Никола, синко Никола,
и ти си имаш два синка,
коги си назад повърнеш,
двамата да те посрещнат -
единий, синко, на носило,
па единий, синко, на поило.
Както го й тейко му приклял,
и тъй му Господ подал!

 

Валя Драгулуй - Румъния (Юфу Зл., Български народни песни от селата Кяжна и Валя Драгулуй, Румъния. С., БАН, 1991, № 90 - "Син води баща си на съд").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010